Честит осми март, мамо

(пиеса в 3 картини)

Д-р Мария Ангелова – около 50 годишна, майка на Виктор и Денис, съпруга на Симеон. В момента непрактикуващ стоматолог.

Д-р Симеон Ангелов –около 57годишен, баща на Виктор и Денис, съпруг на Мария. Известен стоматолог и собственик на клиника „ДеВиМа”

Денис Ангелов –около 23 годишен, току що завършил музикалната консерватория.

Д-р Виктор Ангелов – около 26 годишен, стоматолог, брат на Денис, работи в семейната клиника „ДеВиМа”

Ива – около 23 годишна, току що завършила музикалната консерватория, бившo гадже на Денис

Мартин – около 21 годишен, II-ри курс в музикална консерватория. Приятел на Денис

ПЪРВА КАРТИНА

Всекидневна. Маса с 6 стола.

Симеон: Добър вечер!
Виктор: Добър вечер!
Мария: Добре дошли!
Виктор: Мамо, Дени не е ли в къщи?
Мария: Всъщност от обяд не съм го виждала. Мислех, че е горе.
Денис: О-о, семейство. Какво ще ядем?
Мария: Любимото ти – спаначена супа със сметана и задушено свинско.
Денис: М-м, ще си поръчам пица, някой да иска!?
Мария: Денис! Измий си ръцете и се върни на масата! Веднага!
Симеон: Чу майка си!
(сядат на масата )
Мария: Как мина денят ти?
Виктор: Днес бях на обекта в центъра. Мисля, че ще влязат в срока.
Симеон: Хубаво е да натиснеш малко Калайджиев, да не се отпуска. Строежа не трябва да изостава. Новото крило на клиниката трябва да е готово до май!
Днес гледах един имот, до съда. Хубаво място с чудесна къща. С малко облагородяване ще стане страхотем дом.
Денис: Чудесно, къща в центъра!
Виктор: Това не е ли старата къща на ... тези ... на Герджиковия род?
Симеон: Да мисля, че е била тяхна.
Денис: Охо, къща на знатен пловдивски род. Супер. Не е ли чудесно, мамо?
Мария: Мисля си, че ако ядяхте толкова, колкото говорихте нямаше да смогна да ви сготвя.
(звън)
Денис: Сигурно е Ива. Поканих я.
Мария: Възпитаните хора предупреждават когато чакат гости за вечеря.
Денис: Мамо, чакам гости за вечеря!
Ива: Добър вечер, г-н. и г-жо. Ангелови.
Симеон: Заповядай Ива.
Мария: Надявам се, че ще вечеряш с нас.
Ива: Всъщност, просто бих ви правила компания.
Виктор: Дълбоко се съмнявам. Повярвай ми познавам майка си от 26 години.
(смях от всички)
Мария: Благодаря ти Вик.
Симеон: Как върви с музиката Ива, извини ме за любопитството.
Ива: Мисля да запиша магистратура в академията, още се чудя каква специалност.
Мария: Радвам се, че Дени се среща с хора като теб. Току виж решил да запише магистратура и той!
Денис: Всъщност мамо, аз се замислям да запиша магистратура. Да, даже вече съм се ориентирал.
Мария: Интересна новина.
Симеон: Това ни радва.
Виктор: Хей, брато какво ще е?
Денис: Двоумя се.
Мария разтребва масата.

Симеон: Качвам се горе. Обади се задължително утре на Калайджиев. Приятна вечер Ива.
Ива: Лека вечер д-р Ангелов.
Виктор: А-а-а, аз ... имам важен разговор по телефона. Извинете ме.
Ива и Дени остават сами
Ива: Имаш чудесно семейство, понякога ти завиждам.
Денис: Знаеш ли, много трудно е да познаеш кога динята е узряла, винаги рискуваш или да е зелена и с дебели кори, или да е презряла!
Ива: Виж, не дойдох, за да говорим за дини. Защо ме повика, мислех че се изяснихме?
Денис: Знам, просто ...
Ива: Денис, защо ни е да правим нещата толкова сложни. Разбрахме се. Аз ще си мълча, ще се опитам да запазя отношенията ни на едно приятелско ниво...
Денис: Моля те, сега какво: Нека си останем приятели!
Ива: Мисля, че взаимно стигнахме до това решение.
Денис: Да, но вече не мисля така. Искам да опитаме отново.
Ива: Трябваше да помислиш за това малко по-рано.
Денис: Ива, моля те!
Ива: Знаеш ли колко много ми омръзнаха всичките тези молби? Денис оставиме, пусниме да живея своя живот! Както впрочем ти умело живееш своя!
(излиза)
Мария: Ива, искаш ли ... Тръгна ли си? Много бързо! (Денис излиза) Дени, Дени !?
(влиза Симеон)
Симеон: Нищо не каза за къщата. Какво мислиш?
(Мария бърше масата)
Симеон: Мария? Слушаш ли ме?
Мария: Аз те слушам, а ти слушаш ли ме?
Симеон: Мислих си, че новината ще те зарадва, надявах да обсъдим...
Мария: Нищо не искам да обсъждам!
(излиза)
ВТОРА КАРТИНА
Мария: Добро утро. Как спа?
Виктор: Благодаря ти мамо, добре!
Симеон: Аз излизам!
Мария: Няма ли да закусиш?
Симеон: Не, ще хапна на крак. (излиза)
Виктор: Мамо, ти какво мислиш за къщата?
Мария: Не мисля нищо!
Виктор: Мамо, татко я харесва толкова много.
Мария: Да, знам! Бащати е харесвал и харесва много неща в този живот, но не и аз!
Виктор: Не ти ли харесва идеята?
Мария: Аз излизам, ще ме закараш ли до центъра.
Виктор: Мамо, попитах те ...
Мария: Викторе! Ще ме закараш ли?
Виктор и Мария излизат
Денис: Добро утро! Има ли някой?
(звъни се на вратата, Денис отваря)
Денис: Виж помолихте ...
Мартин: Знам какво ме помоли, нямали да ме поканиш? Имаш страхотна къща (гледа семейна снимка) хубава снимка.
Денис: Не, не е хубава, не виждаш ли девствените ми мустачки! Тук съм на 15 години.
Мартин: Бих искал, като твоето семейство.
Денис: Внимавай какво си пожелаваш.
Мартин: Защо? Огледай се! Живееш в сбъдната мечта. Вашите са страхотни, имате собствена клиника, разбирате се с брат ти! Родителитети са те подкрепили, когато си кандидатствал и си загърбил медицината...
Денис: Защо дойде?
Кажи? Защо си тук?
Мартин: Знаеш защо съм тук.
Денис: А ти знаеш отговора ми.
Мартин: Да, също знам и какво се случваше през последните 7 месеца.
Денис: Нищо не знаеш! Знаеш ли кой съм аз, защото ако знаеш, моля те кажи ми!
Мартин: Знам, че ти си добър човек.
Денис: Страхотно, много ми помага ...
(Влиза Мария)
Денис: Мамо... здравей!
Мария: Радвам се, че си станал най- сетне, защото ... Добър ден! Аз съм Мария.
Мартин: Мартин, приятно ми е!
Мария: Вие приятел на Дени ли сте.
Денис: Да, помагам му с лекции, той е студент в Академията ...
Мария: Разбирам, ти явно си му адвокат! Мисля, че Мартин може да говори сам.
Мартин: Приятели сме от Академията, Дени беше един от най-добрите студенти и сега ми помага с някой от предметите.
Мария: Радвам се, че Дени се е захванал с нещо сериозно. Е, момчета няма да ви преча, оставям ви. Приятен ден, Мартин.
Мартин: Майка ти е „желязна” жена. Винаги ли е такава?
Денис: Не винаги е такава.
Денис: Марти, кажи чесно, защо дойде.
Мартин: От страх. Страх ме е, да не те загубя. Обичам те човек...
(Мария влиза, вижда Мартин и Денис да се целуват, обръща се и излиза)
Денис: Не, спри майка ми си е в нас, може да ни види.
Мартин: Нека ни види, нека целият свят ни види. Омръзна ми да се крия.
Денис: Стига, спри! Помисли малко, замисли се как би раигирал баща ти, ами моето семейство?
Снощи поканих Ива на вечеря! Мисля, че още я обичам.
Мартин: Значи аз съм излишен! Ти не искаш да признаеш пред себе си истината. Престани да се самозалъгваш! Погледни се в огледалото. Виж се. Осъзнай най-сетне, кой си ти! Спри да ме мъчиш. 7 месеца чакам да разбера какво избираш, чакам, чакам ... А мойте чувства, а мойте желания!
Денис: Не разбираш ли, че всичко това са само твой желания, твойте фантазии, твойте мечти! Те не са мой! Не са! Незнам какъв съм... боря се, но все още незнам кой съм! До преди 7 месеца аз имах мечти за жена и деца, после се ...

Мартин: Се появих аз и разбих пясъчните кули на малкото момченце! Колко пъти преди да се поява аз си гледал гей порно, колко пъти си се регистрирал в сайт за запознанства с чужд ник, за да не те познаят, колко пъти си заглеждал стегнатите дупета на твойте съучиници и си искал да спиш с тях? Само не ми казвай николко, само не ме лъжи!
Денис: Мисля, че е време да си вървиш.
Мартин: Добре! Ще излезна през тази врата. Но проблемите ти, те ще си останат тук. И аз се уморих, уморих се да чакам, съжелявам. Излиза

Мария: Денис, би ли ми помогнал. Денис!
Денис: Мамо, искам да си почина.
Мария: И аз искам, но баща ти и брат ти ще се върнат скоро.
От давна ли се познаваш с това момче?
Денис: От 7 месеца? Защо?
Мария: Не съм го виждала преди.
Денис: Запознах се с него случайно в Академията, малко преди да завърша.
Мария: Денис, не обичам лъжите и цял живот съм ви възпитавала да бъдете честни. Бъди честен с мен. Той какъв ти е?
Денис: Приятел, вече ти казах ...
Мария: Спри да ме лъжеш, видях когато той те целуна. Чух и разговора ви. Не ме лъжи.
Денис: Щом си подслушвала, значи си чула отговора, който те интересува.
Мария: Не ми говори с такъв тон.
Денис: Или какво, ще ме удариш ли? Ето защо не ти казах, ето защо никога не набирах смелост да призная и пред себе си, защото ме беше страх от теб. Страх ме беше от татко, от това да не разбия вашите мечти за мен. Страх ме беше да не ви разочаровам ...
Мария: Не ми говори така. Целият си живот отдадох на това семейство, не ме обвинявай за педерастията си! Ти си болен.
Денис: Болен? Болен ли съм? Тук болната си ти! Ти не искаш да си отвориш очите и да видиш истината. Защо мислиш, че учих пиано? Защо? Това беше първото нещо което успях сам да направя. Разбих мечтите ви за следващо поколение заъболекар. Знаех, че ще ме приемат медицина, защото се падна най-лесния въпрос. Знаех всичко по темата...
Мария: Как така, ти имаше 2-ка? Искаш да кажеш ...
Денис: Да, това искам да ти кажа. Аз написах грешния отговор, за да ме скъсат. Не исках повече да следвам пътя, който ти и татко бяхте начартали!
Мария: Безсрамник, лъжец!
Денис: Не ми говори ти за лъжи. Ти си тази, която не спря да лъжеш. От години лъжеш себе си колко си щастлива, а сега се опитваш да лъжеш и нас. Мислиш, че не забелязвам как си се променила! Какво се случи с онази усмихната жена,а? Какво мамо, кажи или ще е поредната лъжа.
Мария: Не смей да ми говориш така!
Денис: Защо? Какво има нали все ни учиш да сме честни, нали все това искаш от нас? Или честноста има двойни стандарти?
Мария: Стига!!! Замълчи чуваш ли, замълчи!
Денис: Години наред събирам този яд в себе си, страха и болката. Винаги съм се надявал, че все пак когато разбереш какъв съм, нещо в теб ще си спомни, че въпреки всичко, съм твой син!
Денис излиза, влиза Виктор и заварва Мария да плаче свлечена на пода
Виктор: Мамо, мамо добре ли си?
Мария: Да, добре съм! Остави ме! Излиза
Виктор: Денис, слез долу! Денис! Защо майка плачеше. Кажи?
Денис: Оставете ме намира, чувате ли!
Виктор: Не ми говори така, че ще те фрасна. Отговори на въпроса ми.
Денис: Знаеш ли писна ми цял живот да се съобразявам с това семейство. Никой от вас не пожела да разбере, какъв човек съм аз. Кой съм? От какво имам нужда?
Виктор: Точно ти ли ще повдигнеш този въпрос. Денис какво става тук!?
Денис: Аз съм гей, брато. Току що го казах на майка. Хайде давай и ти, натрии сол на главата на малкото педерасче.
Защо мълчиш?
Виктор: Не ме интересува с кого се чукаш. Това си е твой избор. Дени от малък винаги съм бил зад теб, винаги съм се стремял да ти помагам, защо не ми каза? Ако знаех през какво минаваш.
Денис: Не можех да ти кажа, ти беше сина – мечта.
Виктор: И какво мислиш получих? Мислиш ли, че сега съм щастлив. Работя в тъпата клиника на татко, знам, че един ден тя ще бъде моя. Ще бърникам в устите на хората, докато един ден просто не ме стегне шапката. Ще зарежа всичко. Знаеш ли колко много ми костваше да бъде техния примерен наследник.
Като дете имах мечти за космонавт, вечер заспивах и излитах с ръкети, стигах далечни планети, звезди. Изследвах комети. Космоса беше най-спокойното място, там цареше безвремието. Нямаше училища, домашни, задължения ... Така един ден се събудих на 14, а татко и мама, бяха готови с „моята” мечта. През деня на училище, следобедите в нас с частния учител, цели 5 години, всеки ден. Мойте приятели играеха на войници, а аз учех за амебата. Мойте приятели ходеха на кино и сладкарници с приятелки, а аз учех за човешките мускули, мойте прияетели дивееха по дискотеки, а аз учих стоматология.
Така един ден се събудих без собствени мечти. Бях спрял да мечтая за Космоса, следователно вече не го сънувах. Онова царство на безвремието и спокоиствието, което бях изградил, беше забравено.
Ти си щастливеца брат ми, ти се опълчи. Мислиш ли, че не помня как те скъсаха на изпита за медицина? Спомни си кой те изпита на въпроса, същия този, който се падна? Аз. Ти беше подготвен, ти можеше да изкараш най-малко 5и 60, 70, но никога 2!
Дени, няма значение кой си, ти си моя брат. Аз те обичам какъвто си. Ти винаги си бил, различен, винаги си бил новатора. Обичам те!
Денис : Не знаех, че ти ... Не съм и подозирал, че насила си станал стоматолог.
Влиза Мария, която е слушала монолога на Вик
Мария: Баща ви скоро си идва, спестете му драмите си. А сега ми помогнете с масата.
Денис: Аз не искам да играя в този цирк.
Мария:Не смей да наричаш семейството ми цирк!
Денис : Мамо, спри да се правиш, че няма проблем. Има, не разбираш ли, аз съм гей! Няма да се променя. Харесва ми. Обичам мъжки тела!
Мария: Ти не знаеш какво говориш!
Денис : Напротив мамо, много добре знам.
Виктор: Стига, млъкнете и двамата.
Влиза Симеон
Симеон: Здравейте. Днес бях до къщата. Видях я отблизо мисля, че ще стане страхотно. Точно както го искахме Мария, с голяма зелена морава ... Какво става тук?
Някой ще ми обясни ли какво става в моя дом!
Мария: Знаеш ли мисля, че е време да проявиш малко бащинска отговорност и да поговориш със синовете си най-накрая. Писна ми да съм и майка, и баща!
Мария отива в другата стая
Симеон: Вик, какво е станало?
Виктор: Денис, по-добре е ти да обясниш.
Симеон: Какво трябва да ми се обяснява, някой ще каже ли най-накрая?
Денис: Татко вината е моя...Отдавна исках да ви кажа с мама, но ме беше страх. Знаех, че ще ме намразите ...
Симеон: Денис, какво се е случило, плашиш ме!
Денис: Днес на гости ми дойде, моя най-добър приятел – Мартин. С него се познаваме от 7 месеца. Първоначално му помагах с лекциите, но после ... после нещо се случи, незнайно как аз усетих, някакво странно парене в гърдите всеки път като бях при него. Винаги ме караше да се чувствам спокоен и сигурен в себе си! Толкова искрено се забавляваме. Много добър човек е татко. Мисля, че съм влюбен в него.
Днес той беше на гости и ме целуна, мама ни видя и ...
Татко моля те, кажи нещо? Каквото и да е. Ако искаш пребииме, но кажи нещо!
Симеон: Помня, когато беше на 5 или 6 години. С майка ти, всяко лято ви водихме на море в Бургас. От поликлиниката ни даваха карти. Първата ти среща с водата, колко те беше страх. Помниш ли?
Тогава аз те хванах, вдинах те на ръце и влязохме на дълбоко, стояхме там. Ти първоначално се страхуваше и се разплака, но после ме погледна и ми каза: “Татко, не ме е страх, когато си до мен.”
Какво се случи Денис? Кога започна да се страхуваш от мен?
Знам кой си много отдавна. Един родител познава децата си, а един баща познава много добре синовете си. За мен е важно да си щастлив.
Денис: А ти щастлив ли си татко? Изобщо някой в тази къща щастлив ли е? Защо не попиташ Вик. Татко вие с мама крояхте нашето бъдеще, без за миг дори да се поинтересувате, какво искаме ние.
Защо мислиш, че станах пианист. Аз мразя пианото, но повече от всичко мразя да ми налагат.
Виктор: Денис, стига.
Денис: Ами Виктор, някой от вас помслили какво иска той? Знае ли някой от вас какви са детските мечти на брат ми?
Мария: Аз знам. Полицай. Нали така Вик? Ти ми каза, не помниш ли? Каза ми го когато беше на 7 или 8 години. Не спираше да го повтаря.
Аз съм майка! Няма по-силна връзка от тази между майка и дете!
Аз съм виновна, нали? Аз съм виновна, че Вик заряза невероятната си мечта да стане полицай и хвърлих в ръцете му работа, която му носи по 5000лв на месец. Аз съм виновна за всичките ви неуспехи.
Само че за толкова години никой от вас не ме попита как съм. Стоя затворена в този дом. Седя, чистя, пера, готвя, посрещам ви, изпращам ви един безкраен цикъл. А вие дори за миг не ме попитахте, дали няма нужда от нещо, никой от вас не се позаитересува какво ми е?
След сватбата с баща ви започнахме заедно работа в близката поликлиника. Постепено той се издигаше и го поканиха от друго заведение на центъра. Той беше безспорно най-добрия зъболекар в града, започнаха да валят покани от още поликлиники в града, обадиха му се и от София, но той беше решил, оставаме тук! Ще направя собствена клиника.
Така минаха 4-5 месеца, един ден аз разбарх, че съм бременна. Тогава казах на баща ви! Той не райгира както очаквах, нацупи се, 2 дена не говореше. Не спираше да сумти като бесен бик. На 7-ти март вечерта той легна до мен и ме помоли да направя аборт. Не било сега времето, сега трябвало да помислим за кариерите си искал аз да се реализирам, да намеря по добра клиника, в която да работя...Аз не вярвах, на ушите си. Страх ме беше, бях млада...Съгласих се...
На 8-ми март сутринта, аз станах, обадих се на мой познат от медицинския и отидох на частно при него. Тогава абортите бяха забранени. Още щом влезнах в кабинета, аз знаех, че там, на онази кушетка си отива част от мен, приспаха ме. След няколко часа се събудих, но вече бях друг човек. След 2 години се роди Вик, а после и Денис. Баща ви беше толкова горд и щастлив. За него бе лесно да забрави един аборт, но не и за мен.
Виктор: Мислихте ли някога да ни кажете? Оказва се, че цял един живот сме живели само в лъжи. Мамо, нали ти беше тази, която все ни говореше за истината. Нали все ти искаше да сме честни с вас. А ти татко. Ти, който ми говореше за мъжката дума и чест. Колко важни са те за мъжа? Къде е твойта мъжка дума сега, ти обеща винаги да си искрен с нас, твойте момчета...
(излиза в другата стая)
Мария: Не искам да виждам онзи педерас в къщата си!
Денис : Онзи педерас! А този педерас (сочи себе си) искаш ли да виждаш! Съжалявам, мамо. Не съм сина, който искаше. А Марти, ще виждаш често, защото след днес, разбрах колко много го обичам.
Мария: Ако се върнеш с него, ще ти е последното влизане в този дом.
Симеон: Мария стига! Не можеш да се бориш, приеми го.
Мария: Колко си горд, че синът ти се чука с мъже!
Симеон: Може да не съм горд, но поне знам, че сина ми още ми вярва.
Мария: Не бих била сигурна след като вече знае кое е баща му. Ако преди 30 години знаех, сега щеше да е съвсем различно.
Защо го направи? Защо ме накара тогава?
Симеон: Не знам, мислих само за мечтите си ...
Мария: А ние с бебето, не се вписахме в тях. И за това умряхме.
Симеон: Мислиш ли, че на мен ми беше лесно да те гледам, аз убих детето ни, но ти се предаде. Ти не пожела да ме погледнеш, не искаше да легнеш до мен.
Мария: Ти си този, който не искаше да легне до мен или си забравил. Забравили, че когато ти казах, че съм бремена ти спря да ме гледаш, спря да ме доскосваш, спря да лягаш до мен. Не искаше да имаш нищо общо с мен, докато не махна детето.
Симеон: Не е вярно.
Мария: Вярно е и ти го знаеш. Ти дори не ме целуна сутринта, когато отидох при гинеколога, дори не стана да ме изпратиш. Ти беше буден, помня, но не ме изпрати.
Симеон: Знаеш ли минаха 30 години. Ти не пожела да ми простиш тази грешка, ти ме отхвърли. Ти ме изгони от твоя свят, там вече бях чужд, нежелан. Не издържам, не мога повече. Знаеш ли колко пъти съм си мислил, че е грешка да продължаваме да живеем така.
Мария: Но те беше страх да поискаш развод, нали? Страх те е, защото знам как създаде клиниката, знам колко усилия и лъжи ни костваше живота, който имаме сега! Вик е прав, ние сме обгърнати от лъжите си и се задушаваме в собствената си лой и смрад.
Но ти забравяш, че и аз крадох с теб, аз също бях там, забравяш го! Ти ме накара или и това си забравил. Колко лесно било, станеш малко по-богат и забравиш!
Симеон: Нямахме избор, ако не бяхме взели консумативите и столовете на клиниката ние, други щяха да го направят, не помниш ли такива бяха времената. Пък и тези неща ни бяха нужни, за да започнем да работим самостоятелно, нали това беше мечтата ни!
Мария: Това беше твоята, моята умря! След медицинския аз не съм заставала над заболекарския стол или не си забелязал. Мразя тази професия, мразя я!
Къде?
Симеон: Излизам! Купих онази къща, до съда. Искам там да създам онова малко кътче, за което мечтаехме преди да се оженим.
Мария: Остани тук! Прегърни ме! Страх ме е да стоя сама. И двамата имаме много грехове.
Симеон:Ти ли ме молиш?
Мария:Да аз, съпругата ти!
Симеон: Мечтаеш, правиш планове, сбъдваш, успяваш, а той живота си минал!

ТРЕТА КАРТИНА
Денис : Сами сме.
Ива: Майка ти е преживяла доста неща. Не знам аз дали бих могла...
Денис : Тя е „желязна”. Ще се справи.
Ива извикахте... има нещо което искам да знаеш. Ще го кажа, но не на бившото си гадже, а на най-добрата си приятелка.
Ива: Слуша те.
Денис : Единствената причина поради, която не исках да си призная кой съм беше ти. Мечтаех, да сме заедно да ти давам всичко от което се нуждаеш ...
Ива: Но не се получи точно така!
Обичаш ли го. Денис мълчи Той е добър човек.
Денис : Обичам го, но обичах и теб.
Ива: Нищо не е вечно.
Денис : Тогава защо бяхме заедно?
Ива: Не беше ли хубаво?
Денис : Искам да го видя, но последно му наговорих куп глупости.
Ива: Ще ти прости, все пак мина през доста неща.
Денис : Мисля да заминем с него в София. Бяха му предложили да се прехвърли в Академията в столицата.
Ива: Чувалили сте се?
Денис : Не ...
Ива подава телефон
Ива: Кажи му как се чувстваш. Срещнете се.
Денис : Хей, как си? Радвам се...Виж, Марти искам да се видим... да сега. Къде си? Какво правиш тук? Ок, отварям!
Каза че идва тук.
Ива: След като снощи ми разказа какво се е случило, аз му се обадих ... съжелявам. Просто те обичам и не мога да гледам как страдаш. Искам да си щастлив.
Денис : Ами ти?
Ива: Аз съм щастлива Денис. Имам теб, имам приятелството ни.
Денис : Ще ми простиш ли, че те нараних така.
Ива: Шшшт, аз отдавна ти простих. Ще тръгвам Марто ще дойде всеки момент.
Денис : Чакай ... обичам те, приятелко!
Ива: И аз Дени!
Ива излиза
Денис нервно подрежда масата. Звъни се.
Денис отваря и поканва Мартин в стаята.
Денис : Да ти предложа нещо?
Мартин: Ива, е страхотен човек.
Денис : Да знам. Тя сега беше тук.
Мартин: Видяхме се на излизане.
Денис : Тя ти е разказала за вчера...
Мартин: Да всичко.
Денис : Сега предполагам, не ми завиждаш за семейството.
Мартин: Не знам. Това е просто малка буря, която ще утихне. Вашите връзки са доста силни. Знам, че майка ти един ден, ще те разбере и ще те приеме.
Денис : Тя ми забрани да те каня тук. Но това не ме интересува.
През последните 7 месеца, аз бях объркан. Но всъщност винаги съм знаел какво искам. Теб! Държах се глупаво. Лъгах себе си. Лъгах и хората, на които държа. Накарах те да чакаш. Искам да ти го кажа сега - Обичам те!
Мартин: Знаеш ли колко отдавна чакам да чуя това. И аз те обичам.
Влиза Мария
Мария: Здравейте, аз ... Дени би ли занесъл, тези торби до горе.
Денис : Не.
Мария: Дени, спокойно. Нищо няма да направя. Дени излиза
Мартин, нали така беше?
Виж момче, в живота си допуснах много грешки и за някой от тях съжелявам. Обичаш ли Денис?
Мартин: Да, госпожо ...
Мария: Мария, просто Мария.
Изглеждаш ми добро момче. Синът ми определено има вкус.
Обещай ми, ще се грижиш добре за моя Дени?
Мартин: Да, госпо...Да, Мария.
Мария: Дано Бог бди над вас! Моля те нека този разговор, си остане между нас.
Мария се разминава с Денис, той влиза
Денис : Какво искаше майка ми? Каза ли ти нещо? Обиди ли те?
Мартин: Дени, Дени спокойно...всичко е наред. Просто ме попита дали съм добре.
Денис : Не искам да страдаш, не искам някой да те обижда и то в моя дом.
Мартин: Спокойно никой не ме е обидил.
Денис : Толкова време ми беше нужно, за да разбера колко те обичам. Какво има? Сигурен ли си, че майка ми не те е обидила?
Мартин: Дени, майка ти няма нищо общо!
Заминавам за Букурещ. Поканихаме да продължа следването си там.
Денис : Букурещ? За колко време?
Мартин: 4 години ...
Виж след време ще се върна. Ще си идвам, ще се виждаме.
Денис : Не можеш да си сигурен в това. Дали ще се видим след 1 месец, след 1 година или 4, не е от значение. Въпрос на време.
Мартин: Нямаме нужда от клетвени обещания, за да си докажем, че се обичаме. Вече го знаем.
Денис : Танцувай с мен.
Музика, танц и затъмнение
Осветление, Денис седи на стол с лице към публиката, Мария влиза,след нея влиза Вик с куфар
Мария: Вик, къде.
Виктор: Заминавам. Искам да открия своя път.
Денис : Хей, брато вземи и мен.
Виктор: Не, Денис ... имаш работа тук, започна ново начало. Довърши го. Не унивай с теб съм.
Мария: Сигурен ли си? Ако искаш баща ти да те закара до някъде?
Виктор: Не, мамо. Благодаря! Обичам ви.
Виктор: За малко да забравя, честит 8-ми март, мамо. Излиза
Денис : Честит 8-ми март, мамо!
К Р А Й