Азът

Бях се влюбил веднъж...

Странно беше усещането, имах силата да „сменя” Атлас! Всяка една мечта беше изпълнима! Невъзможното не съществуваше.

Бях се влюбил веднъж ...

Оказа се несподелено ...

Бях се влюбил пак ...

Преборих се с ъс страха си от височините. Полетях редом с птиците.

За първи път усетих себе си и Бог !

Страховете ми се срутваха един по един.

Бях се влюбил пак ...

И пак се оказа несподелено ...

Бях ли се влюбил за трети път ... ?

Повярвах в първичното. Осланях се на човешките пороци. Усетих насладата на забранените плодове. Разчупих рамките на живота си!

Видях тъмната страна на Луната!

Бях ли се влюбил трети път ... ?

О, да! Но пак несподелено ...

Бях се влюбил ... отново ...

Научих се да вярвам повече на себе си. Вслушвах се във вътршния си глас! Преборих се с чуждото влияние.

Открих своя Аз.

Бях се влюбил ... отново ...

Несподелено ...

Скъпи Пипин намирам тези редове за доста интересни. Някой ден се върни към тях, прочети ги и намери смелостта да се разсмееш. Несподелена любов ... познавам те добре. Някой ден ще намериш човека за теб! Всичко се променя и човека също! Днес си един, утре друг, а тя ... любовта винаги си е същата, винаги е там в теб! Там в онази малка празнина ,човешкото сърце.

Преди две или три години написах едно специално писмо, не го изпратих. Не намерих куража и ... получателя. В писмото имаше една единствена истина за живота ми, моята слабост да се влюбвам! За голямо мое очудване винаги несподелено. Никой няма вина за несподелената любов. Тук само човешката найвност и вяра си играят с мен!

Винаги идва един момент на „късането” , късането на връвта. Момента когато осъзнавам колко съм бил наивен. Тогава е най-трудният момент, тогава се налага да освободиш човека да изживява своя живот и своята любов. Трудно, но какво е живота ни без трудности. Иска ти се да направиш някоя глупост, сякаш изтърваш най-скъпия си дар, но някъде дълбоко там в онази празнина се събужда любовта, която наделява и ти „пускаш” човека, защото ... всъщност много го обичаш и искаш той да е щастлив!

Всяка несподелена любов ми донесe истински приятели, хора които обичам и държа на тях! Дали моята любов всъщност не е някаква способност да създавам стойностни приятелства?

Живей, за да обичаш и умри заради това ,че обичаш!

Ако някой ден Бог ме дари с наследник, аз като баща ще имам само този завет!

Останалото ... то са просто думи изречени ,за да запълват празнотата на Космоса!