Част от разказа " 2-ка"

Тя не обичаше никой. Ненавиждаше всички. Имаше много познати. Беше руса, красива жена с много светло лице.

Тя не беше сама ,с нея винаги вървяха много самотни хора.

Той беше млад и не приемаше нищо за вярно. Съмняваше се във всичко и най-вече в себе си.

Нея тази същата, тази която всички смятаха за много красива, а аз я нарекох просто Тръмс.

Денят в който тя се роди бе най-лошият в живота й. Тогава тя не осъзнаваше , че след години ще проклина този ден.

Денят в който той се роди не беше по различен. Той не осъзнаваше какво е сторил и защо се получава така., но занеше че има смисъл в това да живее.

Тя мразеше детството си,ненавиждаше онези малки лигави “кукли” който всеки ден играеха на доктори и майки. От малко тя се отрече от живота ,макар да незанеше защо го прави и какво е изобщо живота.

Той харесваше детството си,имаше много приятели с който по цял ден тичаше и и играеше на войници и рицари. Харесваше да тича до късно вечер по поляните и да мечтае за бъдещето което е пред него.

Тя нямаше юношески години просто много бързаше да порасне , не искаше да досажда на живота със своето безхабериие и детинщени,както не искаше и той да и досажда със свойте “прищявки”.

Тя обичаше котки, и мразеше Алф.

Той мразеше котки, и всякакви животни.

Тя не се самоопределяше като робиня на живота,а се съпротивляваше на всички системи и се подчиняваше на първичното и животинското.

Той ценеше всичко,смяташе демокрацията за отрочето на човешкият ум на 20 век.

Но едвали знаеше нещо повече за демокрацията.

Тя и той , две полукалба на един въртящ се кръг.

“ Не обичам да излизам виждам презрението в очите на хората. Понякога виждам страхът им. Смятъм с колко време се съкращава човешкият живот от страхът. Дали ме е било страх ... да и все още ме е страх , страх ме единствено от самата себе си.”

“От малък обожавам да тичам по поляните и да лягам по тревата за малка почивка мислеики ,какъв ще е утрешният ден и с какво мога да съм полезен аз. Винаги ме е било страх от котки и всички животинки.”

“ Често си мисля за това какъв ли ще е цветът на косата ми на следващият ден.”

“Много обичам да мечтая за всичките неща за които мога да се сетя... често мечтая за това да отида в космоса.”

Изправени сме пред един голям въпрос, въпроса наречен кратко – живот.

Ще си позволя да го нарека така ,защото няма по-кратък въпрос от него ,а също така никой не може да отговори на този въпрос . . .

/следва продължение /

П.Петков