…Парка беше все така зелен, росата още стоеше по едва напъпилите дръвчета. Алеята по която вървях беше от черен асфалт напоен със сутришна роса. Сълзите на ноща , както обичах да казвам аз, имаше една легенда която бяха ми разказвали за ноща и деня и за това как винаги някой им пречи да са заедно, затова и ноща плачеше всеки път когато си отиваше, а денят я гонеше винаги, но никога не я стигаше...и оставяше сълзите й да попият в черната земя, която ги беше проклела да се гонят до края.
Над хълма се бяха спуснали черни облаци, сивотата на небето сякаш придаваше още по-страшна съдба на бедния чудак порещ с ралата си майката земя. Днес не беше ден за кърска работа.
Някъде в далечината се чернееше едно петно.
На този грозен сивкав фон едвам се различаваше фигурата на Мила. Вятъра я галеше жестоко по лицето, мяташе забрадката й, и нежно почистваше сълзите й със своята ярост и сила.
Мила се обърна и видя своята къща. След като за кратък миг задържа погледа си върху дома си тя погледна и по - нависоко и водя къщата на Михал, сегашната му къща която беше най-хубавата от всички. Сякаш и се стори, но един слънчев лъч се прокраде между черните облаци и нежно я погали. Мила потръпна . Тежка беше грижата й.
Мила вече бавно престъпваше надолу към селото ,а вятъра продължаваше да си играе с черната и забрадка сякаш тя не бе символ на мъката й , а бе хварчило носещо се свободно по небесата. Зелената хълместа полянка обгръщаше девойката и създаваше една карсива картина. Черната Мила ,зеленият свят и черното небе ...
Някъде в далечината се чу : “Лале ли си , зюмбюл ли си....”
Парковете бяха моят удушник от сивотата на днешният живот. Кафявите пейки идващи сякаш от 19 век и шадравана с момченцето това бяха едни от красотите на любимият ми кът. Старците насядали около “момченцето” играещи табла или спорещи по “горещите” политически теми , лека усмивка се прокраде по моето лице, това не беше сивият живот това беше нещо друго ,нещо на което преди гледах с пренебрежение. Сега това ми показа истинските радости за които си заслужава да се бориш. Да живота е една битка, за да изиграеш накрая една табла и доволен да заспиш като победител, вечно...
Няма коментари:
Публикуване на коментар