Имало едно време далече , далеч от мястото където си ти един малък къс земя.
Поверията разказват, че това бил къс от Рая. Аз не съм бил в Рая и незнам дали е така , но пък бях на това парченце земя...
Поляните дълбоки, бездънни, зелени обсипани от сутришната роса, леко галени от първите лъчи на слънцето...
По тях като самодиви се спускаха млади бели ангели, дали бяха ангели долетели от небето със своите нежни крила , или бяха просто група млади моми от близкото село...
След тях тичаха и се смееха като млади жребци , волни и свободни като вятъра , група млади юнаци ...
След дългата игра момите сядаха за кратка отмора и всяка сплиташе косите си или косите на дружката си...
Момците наблюдаваха дяволито отстрани ,поседнали и захапали по една дълга тревица в уста...
Тук таме някоя мома се осмели та хвърли по един поглед на своя избраник и веднага като попарена отвръщаше погледа си от неговия с пламнали в алено страни ...
Това нарекох аз страната на живота ...
Забързан подминавах сградите на сивото си ежедневие. Поглеждах за малко някоя друга картина, но всичко пак беше сиво и отегчено. Но пък аз много обича сивият цвят. Толкова е непринуден. Това така и не разбрах дали беше сън. Беше цветно , аз вече се чудех можех ли да виждам цветове. А снощи се случи. Сякаш бях в транс.
Виждах всички онези хора, виждах щастието в тях. Колко исках да ги докосна ,но те бяха свободни и тичаха по зелените поляни, а зад тях като майка стоеше и наблюдаваше величествената Планина...
Това беше наистина страхотен сън. Всяка вечер лягайки аз тайно се молих да сънувам този сън и да мога пак да се докосна до магията наречена живот...
П.Петков
Няма коментари:
Публикуване на коментар